Как разбуди духът на земята
слънчев лъч върху кошничка с круши!
Тръгна бавно от пролетен вятър,
стоплил корен във почвата сгушен.
Нежни пъпки разлисти, заплете
във венчета от пролетен цвят.
После слънце наля в плодовете.
Пръсна земния, чист аромат,
който в клоните есен се крие
в песента на скорците заслушан...
Как превърна мигът във магия
слънчев лъч върху кошничка с круши!
© Калина калина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
