16 abr 2022, 15:01

Космически сонет

792 1 5

 

Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.

 

Виждам поети на всяка планета,
с риск населили безкрайния космос.
Даже и тези, които в несрета,
сам са самички със свойта самотност.

 

Нейде далече из тези селения,
гриви развели са горди Пегаси.
Виждам звездите. А те виждат в мене,

 

пламъкът, който гори и не спира,
и водопадът на вечните страсти.
Песен твори от стиха ми Всемира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • звездите виждаш -
    зрими и незрими - и
    ги в стих съзиждаш

    Благодаря за стиха!
    Извежда от равновесие! -
    За неопределено време! Възблагодаря!
  • Разпознах се.
  • Душата ти го е писала на белия лист.
  • Хареса ми твоя космически сонет, Елия.👍 Поетите винаги са общували със звездите като с равни и са прелитали със стиховете си от един космически свят на друг.😍

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...