16 abr 2022, 15:01

Космически сонет

783 1 5

 

Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.

 

Виждам поети на всяка планета,
с риск населили безкрайния космос.
Даже и тези, които в несрета,
сам са самички със свойта самотност.

 

Нейде далече из тези селения,
гриви развели са горди Пегаси.
Виждам звездите. А те виждат в мене,

 

пламъкът, който гори и не спира,
и водопадът на вечните страсти.
Песен твори от стиха ми Всемира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • звездите виждаш -
    зрими и незрими - и
    ги в стих съзиждаш

    Благодаря за стиха!
    Извежда от равновесие! -
    За неопределено време! Възблагодаря!
  • Разпознах се.
  • Душата ти го е писала на белия лист.
  • Хареса ми твоя космически сонет, Елия.👍 Поетите винаги са общували със звездите като с равни и са прелитали със стиховете си от един космически свят на друг.😍

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...