Космически сонет
Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.
Виждам поети на всяка планета,
с риск населили безкрайния космос.
Даже и тези, които в несрета,
сам са самички със свойта самотност.
Нейде далече из тези селения,
гриви развели са горди Пегаси.
Виждам звездите. А те виждат в мене,
пламъкът, който гори и не спира,
и водопадът на вечните страсти.
Песен твори от стиха ми Всемира...
© Елия All rights reserved.
