Eleya (Елия)
206 431
16.04.2022 г., 15:01 ч.

Космически сонет 

  Поезия » Строги форми
507 1 5

 

Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.

 

Виждам поети на всяка планета,
с риск населили безкрайния космос.
Даже и тези, които в несрета,
сам са самички със свойта самотност.

 

Нейде далече из тези селения,
гриви развели са горди Пегаси.
Виждам звездите. А те виждат в мене,

 

пламъкът, който гори и не спира,
и водопадът на вечните страсти.
Песен твори от стиха ми Всемира...

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • звездите виждаш -
    зрими и незрими - и
    ги в стих съзиждаш

    Благодаря за стиха!
    Извежда от равновесие! -
    За неопределено време! Възблагодаря!
  • Разпознах се.
  • Душата ти го е писала на белия лист.
  • Хареса ми твоя космически сонет, Елия.👍 Поетите винаги са общували със звездите като с равни и са прелитали със стиховете си от един космически свят на друг.😍
Предложения
: ??:??