18 dic 2024, 13:10

Котарачето ми Рони

  Poesía
314 2 2

КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ

 

... котарачето ми Рони все опашката си гони,

вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.

И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли

да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли!

Спи на моя телевизор, връз таблета с "Twoo" и "Blizoo",

брат, – ми казва, – във Фейсбука си е страшна скука!

 

Тя – дъската му, си хлопа! – снощи седна на лаптопа,

с котешките свои рими стихче съчлени ми!

И ми вика: – С хонорара ми купи кюфте на скара,

с рестото вземи си бира, че водата спира!

Тъй живеем двама с Рони, цял ден римите си гоним,

ще ви черпим пак през юлий с бира и гранули!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...