Dec 18, 2024, 1:10 PM

Котарачето ми Рони

  Poetry
312 2 2

КОТАРАЧЕТО МИ РОНИ

 

... котарачето ми Рони все опашката си гони,

вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.

И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли

да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли!

Спи на моя телевизор, връз таблета с "Twoo" и "Blizoo",

брат, – ми казва, – във Фейсбука си е страшна скука!

 

Тя – дъската му, си хлопа! – снощи седна на лаптопа,

с котешките свои рими стихче съчлени ми!

И ми вика: – С хонорара ми купи кюфте на скара,

с рестото вземи си бира, че водата спира!

Тъй живеем двама с Рони, цял ден римите си гоним,

ще ви черпим пак през юлий с бира и гранули!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...