15 nov 2024, 9:32

Котето, което не пресече

  Poesía
321 2 2

КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ

 

По-живичко от изгрева карминен,

от кълбовидна мълния пред скок –

едно котаче искаше да мине

шосето край панелния ни блок.

 

Но сякаш че прииждаха за празник,

на който вече всички са дошли,

лавините от фордове и мазди

и разни други марки на коли.

 

Е, хайде, котараче, давай смело,

щом трябва, на червено пресечи? –

все някой пришълец – добряк от село,

ще спре и ще ти кимне със очи.

 

Все пак, дори не си и черна котка?

Не сме и ние чак пък подлеци.

И ти ще минеш – с рунтава походка

през този свят на мишки и врабци.

 

В град-лудница с автомобилни тапи

и аз бях като теб – едно зверче.

Бях котето с премазаните лапи,

което не успя да пресече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И дълбоко след буквалната картинка е посланието ти, Валерий! Светъл ден ти желая!
  • Така сме всинца, Валюше, в големия и неприветлив град.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...