Котето, което не пресече
КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок.
Но сякаш че прииждаха за празник,
на който вече всички са дошли,
лавините от фордове и мазди
и разни други марки на коли.
Е, хайде, котараче, давай смело,
щом трябва, на червено пресечи? –
все някой пришълец – добряк от село,
ще спре и ще ти кимне със очи.
Все пак, дори не си и черна котка?
Не сме и ние чак пък подлеци.
И ти ще минеш – с рунтава походка
през този свят на мишки и врабци.
В град-лудница с автомобилни тапи
и аз бях като теб – едно зверче.
Бях котето с премазаните лапи,
което не успя да пресече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
