Котето, което не пресече

15 нояб. 2024 г., 09:32

Поэзия

71 2 2

КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ

По-живичко от изгрева карминен,

от кълбовидна мълния пред скок –

едно котаче искаше да мине

шосето край панелния ни блок.

Но сякаш че прииждаха за празник,

на който вече всички са дошли,

лавините от фордове и мазди

и разни други марки на коли.

Е, хайде, котараче, давай смело,

щом трябва, на червено пресечи? –

все някой пришълец – добряк от село,

ще спре и ще ти кимне със очи.

Все пак, дори не си и черна котка?

Не сме и ние чак пък подлеци.

И ти ще минеш – с рунтава походка

през този свят на мишки и врабци.

В град-лудница с автомобилни тапи

и аз бях като теб – едно зверче.

Бях котето с премазаните лапи,

което не успя да пресече.

RainaVakova

2024-11-15T12:42:00+02:00

И дълбоко след буквалната картинка е посланието ти, Валерий! Светъл ден ти желая!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-11-15T11:18:24+02:00

Така сме всинца, Валюше, в големия и неприветлив град.