5 jun 2007, 13:13

Kотките

  Poesía
738 0 5


Котките обичат да е топло -
мекичо, удобно - просто Дом.
Смокини си растяха на Стамопло.
Сега растат хотели - Alfa, Beta, Rome.

Отива си уютът. Топлотата;
Крещи бетонно в грозните грамади.
Напудрени и чужди важно крачат,
преливат от мангизи препечени номади.
*
Плажът пуст и див - наш до болка!
Огради!  До небе високи.
Не питам кой, защо, от де и колко.
Знам само, че е грешната посока!
*
А, Котките обичат Топлината... 

10 Февруари 2006, Стар Уей, Средиземно Море.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....