25 oct 2024, 13:32

Коя съм аз?

  Poesía
459 1 0

Красива външност стилен грим,

навярно в този вид ще ме обича.

Звезда изгряла от известен филм

на нея подражавам и приличам.

 

Коя съм всъщност и какво ценя,

какво ли днес за мен е от значение?

Единствена е видимата красота,

другото потъва в неизбежното забвение.

 

Коя съм аз и на кого принадлежа

и има ли над мен, Спасител Господ?

Дали съм бог, дали останалото е лъжа,

дали избирам кое е хубаво, кое е пошло?

 

Коя съм аз… Коя съм аз…

 

Аз съм създание на Бог Творец.

възлюбена от истински Спасител.

Погрижил се за мъничкия, сив врабец,

а колко повече си моят Избавител.

 

Аз съм тази, за която Ти проля кръвта си,

обикна ме със незаслужена и истинска любов.

Разбирам Твоя съм и цялата принадлежа Ти,

ценя безценния подарък във живота нов.

 

Това съм аз и единствено, чрез Теб разбирам,

и вече не е важно модата какво говори,

натрапването някак си да се побирам,

в изисквания на фалшиви, грозни роли.

 

Това съм аз. Не съм съвременното божество,

което себе си самозабравено издига.

Една от ходещото по земята множество,

но открила смисъл в най-четената Книга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....