КРАЙ БРЕГА НА ТИХА ТЕМЗА 
( по П.П.Славейков) 
Р. Чакърова 

Край брега на Темза тиха 
спря се закъснял куплет... 
Думите му се извиха, 
изкриви се всеки ред. 

Тъй поетът го написа –
без да блесне и искра...
Без да иска го ориса –
той самият не разбра, 

че стихът му се разплака 
зарад' мене в този час –
бях си изтървала влака 
и се движех без компас... 

Тъй изгубена и плаха 
скитах в нощната тъма, 
две звезди над мен изгряха –
да не съм съвсем сама. 

Изтъркýли се луната, 

Темза тайнствено мълчи. 
А звездите в тишината 
сякаш бяха две очи. 

Твоите?  Или на Бога...? 

Все еднакво са далечни... 
Но да се усмихна мога 
на дърветата крайречни.

Там, в заспалите им клони 

се прегръщат малки птици. 
Някой пак съня прогони. 
Ще будуват две зеници... 

Лондон, 06/03/2018    22:24