Край брега на тиха Темза
КРАЙ БРЕГА НА ТИХА ТЕМЗА
( по П.П.Славейков)
Р. Чакърова
Край брега на Темза тиха
спря се закъснял куплет...
Думите му се извиха,
изкриви се всеки ред.
Тъй поетът го написа –
без да блесне и искра...
Без да иска го ориса –
той самият не разбра,
че стихът му се разплака
зарад' мене в този час –
бях си изтървала влака
и се движех без компас...
Тъй изгубена и плаха
скитах в нощната тъма,
две звезди над мен изгряха –
да не съм съвсем сама.
Изтъркýли се луната,
Темза тайнствено мълчи.
А звездите в тишината
сякаш бяха две очи.
Твоите? Или на Бога...?
Все еднакво са далечни...
Но да се усмихна мога
на дърветата крайречни.
Там, в заспалите им клони
се прегръщат малки птици.
Някой пак съня прогони.
Ще будуват две зеници...
Лондон, 06/03/2018 22:24
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
