25 мар. 2018 г., 18:42

Край брега на тиха Темза

1.1K 1 2

КРАЙ БРЕГА НА ТИХА ТЕМЗА 
( по П.П.Славейков) 
Р. Чакърова 

 

Край брега на Темза тиха 
спря се закъснял куплет... 
Думите му се извиха, 
изкриви се всеки ред. 


Тъй поетът го написа –
без да блесне и искра...
Без да иска го ориса –
той самият не разбра, 


че стихът му се разплака 
зарад' мене в този час –
бях си изтървала влака 
и се движех без компас... 


Тъй изгубена и плаха 
скитах в нощната тъма, 
две звезди над мен изгряха –
да не съм съвсем сама. 


Изтъркýли се луната, 

Темза тайнствено мълчи. 
А звездите в тишината 
сякаш бяха две очи. 


Твоите?  Или на Бога...? 

Все еднакво са далечни... 
Но да се усмихна мога 
на дърветата крайречни.


Там, в заспалите им клони 

се прегръщат малки птици. 
Някой пак съня прогони. 
Ще будуват две зеници... 

 

Лондон, 06/03/2018    22:24

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...