10 sept 2024, 18:49

Край кордона на баира

  Poesía
414 0 2

Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.

Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,

да се носи моят вик!

Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете.

Край кордона на баира.
И двореца на Ахил,
дето слънцето се спира.
И си тръгва на кадрил.

Нека вятърът ме носи
на невидими криле.
Между облаците боси.
И тракийското поле!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • Красива поезия!
    Къде са поетите не знам,
    дали са тук или са са там,
    дали пак себе си четат
    и все така ще продължат,
    или бездарникът закопнял,
    бездарията си заблял,
    ще кичат с пищен ореол,
    но царят си остава гол,
    поетът пише ли добре,
    май всеки ще го разбере,
    но някои ще отрекат,
    или така ще замълчат,
    но ти добре, добре пиши,
    и нека само Бог реши,
    таланта колко е богат,
    и имаш ли, ще си благат,
    и без фанфари ще растеш,
    ще пишеш, няма, и да спреш.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...