Край кордона на баира

Poetry

413 0 2

Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.

Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,

да се носи моят вик!

Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете.

Край кордона на баира.
И двореца на Ахил,
дето слънцето се спира.
И си тръгва на кадрил.

Нека вятърът ме носи
на невидими криле.
Между облаците боси.
И тракийското поле!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Дейна.1 (Д.П.)

Хареса ми!
Поздрави!

2024-09-12T22:05:15+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Красива поезия!
Къде са поетите не знам,
дали са тук или са са там,
дали пак себе си четат
и все така ще продължат,
или бездарникът закопнял,
бездарията си заблял,
ще кичат с пищен ореол,
но царят си остава гол,
поетът пише ли добре,
май всеки ще го разбере,
но някои ще отрекат,
или така ще замълчат,
но ти добре, добре пиши,
и нека само Бог реши,
таланта колко е богат,
и имаш ли, ще си благат,
и без фанфари ще растеш,
ще пишеш, няма, и да спреш.

2024-09-12T21:27:54+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0