10 сент. 2024 г., 18:49

Край кордона на баира 

  Поэзия
121 0 2

Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.

Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,

да се носи моят вик!

Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете.

Край кордона на баира.
И двореца на Ахил,
дето слънцето се спира.
И си тръгва на кадрил.

Нека вятърът ме носи
на невидими криле.
Между облаците боси.
И тракийското поле!

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • Красива поезия!
    Къде са поетите не знам,
    дали са тук или са са там,
    дали пак себе си четат
    и все така ще продължат,
    или бездарникът закопнял,
    бездарията си заблял,
    ще кичат с пищен ореол,
    но царят си остава гол,
    поетът пише ли добре,
    май всеки ще го разбере,
    но някои ще отрекат,
    или така ще замълчат,
    но ти добре, добре пиши,
    и нека само Бог реши,
    таланта колко е богат,
    и имаш ли, ще си благат,
    и без фанфари ще растеш,
    ще пишеш, няма, и да спреш.
Предложения
: ??:??