Край кордона на баира

Поэзия

420 0 2

Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.

Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,

да се носи моят вик!

Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете.

Край кордона на баира.
И двореца на Ахил,
дето слънцето се спира.
И си тръгва на кадрил.

Нека вятърът ме носи
на невидими криле.
Между облаците боси.
И тракийското поле!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Дейна.1 (Д.П.)

Хареса ми!
Поздрави!

2024-09-12T22:05:15+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Красива поезия!
Къде са поетите не знам,
дали са тук или са са там,
дали пак себе си четат
и все така ще продължат,
или бездарникът закопнял,
бездарията си заблял,
ще кичат с пищен ореол,
но царят си остава гол,
поетът пише ли добре,
май всеки ще го разбере,
но някои ще отрекат,
или така ще замълчат,
но ти добре, добре пиши,
и нека само Бог реши,
таланта колко е богат,
и имаш ли, ще си благат,
и без фанфари ще растеш,
ще пишеш, няма, и да спреш.

2024-09-12T21:27:54+03:00