Край кордона на баира
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,
да се носи моят вик!
Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете.
Край кордона на баира.
И двореца на Ахил,
дето слънцето се спира.
И си тръгва на кадрил.
Нека вятърът ме носи
на невидими криле.
Между облаците боси.
И тракийското поле!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
