10.09.2024 г., 18:49 ч.
Край кордона на баира
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна
като влюбен ученик,
някъде отвъд реката,
да се носи моят вик!
Та когато и тревата –
почне буйно да расте,
вятърът от планината,
жив гоблен да изплете.
Край кордона на баира.
И двореца на Ахил,
дето слънцето се спира.
И си тръгва на кадрил.
Нека вятърът ме носи
на невидими криле.
Между облаците боси.
И тракийското поле!
© Георги Ревов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красива поезия!
Къде са поетите не знам,
дали са тук или са са там,
дали пак себе си четат
и все така ще продължат,
или бездарникът закопнял,
бездарията си заблял,
ще кичат с пищен ореол,
но царят си остава гол,
поетът пише ли добре,
май всеки ще го разбере,
но някои ще отрекат,
или така ще замълчат,
но ти добре, добре пиши,
и нека само Бог реши,
таланта колко е богат,
и имаш ли, ще си благат,
и без фанфари ще растеш,
ще пишеш, няма, и да спреш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!