7 ago 2009, 12:44

Край реката

920 0 16

                                                          Край реката

 

 

 

(хайку)

Самотният бряг,

от реката окъпан.

Вече не чака.

 

 

                                               (танка)

                                               Камъни речни

                                               по дъното, плиткото.

                                               Кой ги разпиля?

 

                                               Камъни -  вековни са,

                                               ти чак сега ги видя.

 

 

(седока)

Стада от риби

по реката се спускат,

рибарска мрежа ги спря.

Устрем се спира

само когато алчност

и страх владеят света.

 

 

                                               (нагаута)

                                               Река прохладна

                                               от жегата спасява.

                                               Тихо ромоли,

                                               своята песен лее.

                                               Клоните свои

                                               към нея пуска върба.

                                               Сякаш прегръща

                                               поящите я води.

 

04.08.09 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви картини са твоите източни форми!
  • Веси,всъщност аз съм един твърде притеснителен човек.Изказвам себе си по-лесно,когато пиша...Благодаря и аз за всеки написан ред от теб,за човешката топлота,с която го запълваш...
  • Мила Петя, благодаря ти! Малко е да го кажа, но твоята подкрепа също е много важна за мен, защото си мъдра, отзивчива и толкова талантлива млада жена.
  • Като нежни речни камъчета,плискани от реката на мъдростта са тези източни форми...
  • Благодаря ти, мила Мариники! Твоята оценка за източните форми е много важна за мен. Усмивка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...