7 ago 2009, 12:44

Край реката

922 0 16

                                                          Край реката

 

 

 

(хайку)

Самотният бряг,

от реката окъпан.

Вече не чака.

 

 

                                               (танка)

                                               Камъни речни

                                               по дъното, плиткото.

                                               Кой ги разпиля?

 

                                               Камъни -  вековни са,

                                               ти чак сега ги видя.

 

 

(седока)

Стада от риби

по реката се спускат,

рибарска мрежа ги спря.

Устрем се спира

само когато алчност

и страх владеят света.

 

 

                                               (нагаута)

                                               Река прохладна

                                               от жегата спасява.

                                               Тихо ромоли,

                                               своята песен лее.

                                               Клоните свои

                                               към нея пуска върба.

                                               Сякаш прегръща

                                               поящите я води.

 

04.08.09 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви картини са твоите източни форми!
  • Веси,всъщност аз съм един твърде притеснителен човек.Изказвам себе си по-лесно,когато пиша...Благодаря и аз за всеки написан ред от теб,за човешката топлота,с която го запълваш...
  • Мила Петя, благодаря ти! Малко е да го кажа, но твоята подкрепа също е много важна за мен, защото си мъдра, отзивчива и толкова талантлива млада жена.
  • Като нежни речни камъчета,плискани от реката на мъдростта са тези източни форми...
  • Благодаря ти, мила Мариники! Твоята оценка за източните форми е много важна за мен. Усмивка!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...