7 ago 2009, 12:44

Край реката

923 0 16

                                                          Край реката

 

 

 

(хайку)

Самотният бряг,

от реката окъпан.

Вече не чака.

 

 

                                               (танка)

                                               Камъни речни

                                               по дъното, плиткото.

                                               Кой ги разпиля?

 

                                               Камъни -  вековни са,

                                               ти чак сега ги видя.

 

 

(седока)

Стада от риби

по реката се спускат,

рибарска мрежа ги спря.

Устрем се спира

само когато алчност

и страх владеят света.

 

 

                                               (нагаута)

                                               Река прохладна

                                               от жегата спасява.

                                               Тихо ромоли,

                                               своята песен лее.

                                               Клоните свои

                                               към нея пуска върба.

                                               Сякаш прегръща

                                               поящите я води.

 

04.08.09 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви картини са твоите източни форми!
  • Веси,всъщност аз съм един твърде притеснителен човек.Изказвам себе си по-лесно,когато пиша...Благодаря и аз за всеки написан ред от теб,за човешката топлота,с която го запълваш...
  • Мила Петя, благодаря ти! Малко е да го кажа, но твоята подкрепа също е много важна за мен, защото си мъдра, отзивчива и толкова талантлива млада жена.
  • Като нежни речни камъчета,плискани от реката на мъдростта са тези източни форми...
  • Благодаря ти, мила Мариники! Твоята оценка за източните форми е много важна за мен. Усмивка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...