Край реката
(хайку)
Самотният бряг,
от реката окъпан.
Вече не чака.
(танка)
Камъни речни
по дъното, плиткото.
Кой ги разпиля?
Камъни - вековни са,
ти чак сега ги видя.
(седока)
Стада от риби
по реката се спускат,
рибарска мрежа ги спря.
Устрем се спира
само когато алчност
и страх владеят света.
(нагаута)
Река прохладна
от жегата спасява.
Тихо ромоли,
своята песен лее.
Клоните свои
към нея пуска върба.
Сякаш прегръща
поящите я води.
04.08.09 г.
© Весислава Савова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
