7 авг. 2009 г., 12:44

Край реката

926 0 16

                                                          Край реката

 

 

 

(хайку)

Самотният бряг,

от реката окъпан.

Вече не чака.

 

 

                                               (танка)

                                               Камъни речни

                                               по дъното, плиткото.

                                               Кой ги разпиля?

 

                                               Камъни -  вековни са,

                                               ти чак сега ги видя.

 

 

(седока)

Стада от риби

по реката се спускат,

рибарска мрежа ги спря.

Устрем се спира

само когато алчност

и страх владеят света.

 

 

                                               (нагаута)

                                               Река прохладна

                                               от жегата спасява.

                                               Тихо ромоли,

                                               своята песен лее.

                                               Клоните свои

                                               към нея пуска върба.

                                               Сякаш прегръща

                                               поящите я води.

 

04.08.09 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиви картини са твоите източни форми!
  • Веси,всъщност аз съм един твърде притеснителен човек.Изказвам себе си по-лесно,когато пиша...Благодаря и аз за всеки написан ред от теб,за човешката топлота,с която го запълваш...
  • Мила Петя, благодаря ти! Малко е да го кажа, но твоята подкрепа също е много важна за мен, защото си мъдра, отзивчива и толкова талантлива млада жена.
  • Като нежни речни камъчета,плискани от реката на мъдростта са тези източни форми...
  • Благодаря ти, мила Мариники! Твоята оценка за източните форми е много важна за мен. Усмивка!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...