7.08.2009 г., 12:44

Край реката

917 0 16

                                                          Край реката

 

 

 

(хайку)

Самотният бряг,

от реката окъпан.

Вече не чака.

 

 

                                               (танка)

                                               Камъни речни

                                               по дъното, плиткото.

                                               Кой ги разпиля?

 

                                               Камъни -  вековни са,

                                               ти чак сега ги видя.

 

 

(седока)

Стада от риби

по реката се спускат,

рибарска мрежа ги спря.

Устрем се спира

само когато алчност

и страх владеят света.

 

 

                                               (нагаута)

                                               Река прохладна

                                               от жегата спасява.

                                               Тихо ромоли,

                                               своята песен лее.

                                               Клоните свои

                                               към нея пуска върба.

                                               Сякаш прегръща

                                               поящите я води.

 

04.08.09 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиви картини са твоите източни форми!
  • Веси,всъщност аз съм един твърде притеснителен човек.Изказвам себе си по-лесно,когато пиша...Благодаря и аз за всеки написан ред от теб,за човешката топлота,с която го запълваш...
  • Мила Петя, благодаря ти! Малко е да го кажа, но твоята подкрепа също е много важна за мен, защото си мъдра, отзивчива и толкова талантлива млада жена.
  • Като нежни речни камъчета,плискани от реката на мъдростта са тези източни форми...
  • Благодаря ти, мила Мариники! Твоята оценка за източните форми е много важна за мен. Усмивка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...