Край реката
(хайку)
Самотният бряг,
от реката окъпан.
Вече не чака.
(танка)
Камъни речни
по дъното, плиткото.
Кой ги разпиля?
Камъни - вековни са,
ти чак сега ги видя.
(седока)
Стада от риби
по реката се спускат,
рибарска мрежа ги спря.
Устрем се спира
само когато алчност
и страх владеят света.
(нагаута)
Река прохладна
от жегата спасява.
Тихо ромоли,
своята песен лее.
Клоните свои
към нея пуска върба.
Сякаш прегръща
поящите я води.
04.08.09 г.
© Весислава Савова Всички права запазени