1 mar 2018, 18:27  

Красива моя 

  Poesía » Del paisaje
1411 13 31

Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.

 

Висулки под стрехата ми сияят,
измръзнаха кокичетата бели,
сред преспите децата си играят,
за слънце и тревица закопнели.

 

Кралица снежна в зима ни ориса,
парченце лед в сърцето ми постави.
Какви са греховете ни, какви са?
Та пролетта уханна ни забрави.

 

Но ето, грее моят сън в лилаво
и плахо теменужка замирисва.
Бездушната кралица се предава
и пролетна магия вредом плисва.

 

Далече си била красива моя,
крилата ти съвсем са отмалели.
Добре дошла, да оцветиш покоя,
с трева, цветя и звънки птичи трели.
 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Моя пролет »

2 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??