Красива моя
Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят,
измръзнаха кокичетата бели,
сред преспите децата си играят,
за слънце и тревица закопнели.
Кралица снежна в зима ни ориса,
парченце лед в сърцето ми постави.
Какви са греховете ни, какви са?
Та пролетта уханна ни забрави.
Но ето, грее моят сън в лилаво
и плахо теменужка замирисва.
Бездушната кралица се предава
и пролетна магия вредом плисва.
Далече си била красива моя,
крилата ти съвсем са отмалели.
Добре дошла, да оцветиш покоя,
с трева, цветя и звънки птичи трели.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
