Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18512
1.03.2018 г., 18:27 ч.  

Красива моя 

  Поезия » Пейзажна
1412 13 31

Котаците ловят снежинки в полет,
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.

 

Висулки под стрехата ми сияят,
измръзнаха кокичетата бели,
сред преспите децата си играят,
за слънце и тревица закопнели.

 

Кралица снежна в зима ни ориса,
парченце лед в сърцето ми постави.
Какви са греховете ни, какви са?
Та пролетта уханна ни забрави.

 

Но ето, грее моят сън в лилаво
и плахо теменужка замирисва.
Бездушната кралица се предава
и пролетна магия вредом плисва.

 

Далече си била красива моя,
крилата ти съвсем са отмалели.
Добре дошла, да оцветиш покоя,
с трева, цветя и звънки птичи трели.
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя пролет »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??