20 abr 2008, 15:26

Красиво видение

  Poesía
1.1K 0 2
Красиво видение в пепелта изгнива,
заедно със сърцето ми болката си отива.
Любовта се сгушва в нечий гроб да почива
и остава място на спомена да ме приспива.

В кървава гробница душата ми заживява -
обич и омраза, и тъга, тя вече няма да приютява.
Всеки радостен миг отнесен е на черна носилка,
за да дойде от далечен път блестящата горчилка.

Нечия усмивка в мрака ражда тъжна отливка.
Срива се страстта в пропаст гореща на воля ничия...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...