20.04.2008 г., 15:26

Красиво видение

1.1K 0 2
Красиво видение в пепелта изгнива,
заедно със сърцето ми болката си отива.
Любовта се сгушва в нечий гроб да почива
и остава място на спомена да ме приспива.

В кървава гробница душата ми заживява -
обич и омраза, и тъга, тя вече няма да приютява.
Всеки радостен миг отнесен е на черна носилка,
за да дойде от далечен път блестящата горчилка.

Нечия усмивка в мрака ражда тъжна отливка.
Срива се страстта в пропаст гореща на воля ничия...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....