Apr 20, 2008, 3:26 PM

Красиво видение

  Poetry
1.1K 0 2
Красиво видение в пепелта изгнива,
заедно със сърцето ми болката си отива.
Любовта се сгушва в нечий гроб да почива
и остава място на спомена да ме приспива.

В кървава гробница душата ми заживява -
обич и омраза, и тъга, тя вече няма да приютява.
Всеки радостен миг отнесен е на черна носилка,
за да дойде от далечен път блестящата горчилка.

Нечия усмивка в мрака ражда тъжна отливка.
Срива се страстта в пропаст гореща на воля ничия...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...