20 апр. 2008 г., 15:26

Красиво видение

1.1K 0 2
Красиво видение в пепелта изгнива,
заедно със сърцето ми болката си отива.
Любовта се сгушва в нечий гроб да почива
и остава място на спомена да ме приспива.

В кървава гробница душата ми заживява -
обич и омраза, и тъга, тя вече няма да приютява.
Всеки радостен миг отнесен е на черна носилка,
за да дойде от далечен път блестящата горчилка.

Нечия усмивка в мрака ражда тъжна отливка.
Срива се страстта в пропаст гореща на воля ничия...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...