16 may 2008, 9:30

Красота

  Poesía
860 0 1

На ръба на всичко красиво
стоеше силуетът на съдбата!
В клепачите на детето сънливо
я имаше свободата!

 

В безкрая на синия простор
се криеше нещо малко,
но до края не достигна моят взор
и беше жалко!

 

На дъното на морето
проблясваше песъчинка от платина.
А всяка капка на сърцето
сякаш беше от коприна!

 

 

Едва отваряйки очи,
виждах ръба, дори отвъд него,
едва разтваряйки пръсти
докосвах лицето, даже и бледо!

 

Лицето на самодива,
носеща пошлостта на света,
но реалността беше крива
и красотата бе на върха на дланта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...