16 may 2008, 9:30

Красота

  Poesía
867 0 1

На ръба на всичко красиво
стоеше силуетът на съдбата!
В клепачите на детето сънливо
я имаше свободата!

 

В безкрая на синия простор
се криеше нещо малко,
но до края не достигна моят взор
и беше жалко!

 

На дъното на морето
проблясваше песъчинка от платина.
А всяка капка на сърцето
сякаш беше от коприна!

 

 

Едва отваряйки очи,
виждах ръба, дори отвъд него,
едва разтваряйки пръсти
докосвах лицето, даже и бледо!

 

Лицето на самодива,
носеща пошлостта на света,
но реалността беше крива
и красотата бе на върха на дланта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...