На ръба на всичко красиво
стоеше силуетът на съдбата!
В клепачите на детето сънливо
я имаше свободата!

В безкрая на синия простор
се криеше нещо малко,
но до края не достигна моят взор
и беше жалко!

На дъното на морето
проблясваше песъчинка от платина.
А всяка капка на сърцето
сякаш беше от коприна!

Едва отваряйки очи,
виждах ръба, дори отвъд него,
едва разтваряйки пръсти
докосвах лицето, даже и бледо!

Лицето на самодива,
носеща пошлостта на света,
но реалността беше крива
и красотата бе на върха на дланта!