Тази история започна доста отдавна

с есенен  щрих и дъждовен етюд.

Със случайно присъствие на нечия сватба.

Сред непознати лица в многогласен капчук.

Неангажиращо с мелодичните нотки

младежът приседна усмихнат до мен.

Няколко думи, погледи омагьосващо- кратки,

покана за танц с припев: „Влюбих се в теб!“

Тялото в безпогрешност проводи

криволичещи тръпки от допир и страст.

Закачлива целувка, свенливи закачки

сърцето обсебено бе от  любовната власт.

Непринудено, леко, всемирът се втурна.

Намерили  пристан душите споиха тела.

Без въпроси, на сляпо светът ги прегърна

и посочи им пътя без да оставя следа.

В светлосини нюанси заплува ефирът

уловил трепетно чувственост нежна

съдба-диригент преподреди, без да спира

любовен романс в кратка поема.

Животът помага ни на много нива,

разгръща приятелства, множи чудеса.

Предлага изкусно да растем в игра

положили изпит пред себе си, хей така.

Тази история започнала дори и отдавна

все още е жива, в многоцветност струи

свързана с обич и сила незнайна

продължава до днес и до днес ни крепи.