Тази история започна доста отдавна
с есенен щрих и дъждовен етюд.
Със случайно присъствие на нечия сватба.
Сред непознати лица в многогласен капчук.
Неангажиращо с мелодичните нотки
младежът приседна усмихнат до мен.
Няколко думи, погледи омагьосващо- кратки,
покана за танц с припев: „Влюбих се в теб!“
Тялото в безпогрешност проводи
криволичещи тръпки от допир и страст.
Закачлива целувка, свенливи закачки
сърцето обсебено бе от любовната власт.
Непринудено, леко, всемирът се втурна.
Намерили пристан душите споиха тела.
Без въпроси, на сляпо светът ги прегърна
и посочи им пътя без да оставя следа.
В светлосини нюанси заплува ефирът
уловил трепетно чувственост нежна
съдба-диригент преподреди, без да спира
любовен романс в кратка поема.
Животът помага ни на много нива,
разгръща приятелства, множи чудеса.
Предлага изкусно да растем в игра
положили изпит пред себе си, хей така.
Тази история започнала дори и отдавна
все още е жива, в многоцветност струи
свързана с обич и сила незнайна
продължава до днес и до днес ни крепи.
© Валя Сотирова All rights reserved.