16.11.2021 г., 20:24

Кратка история

478 0 0

Тази история започна доста отдавна

с есенен  щрих и дъждовен етюд.

Със случайно присъствие на нечия сватба.

Сред непознати лица в многогласен капчук.

 

Неангажиращо с мелодичните нотки

младежът приседна усмихнат до мен.

Няколко думи, погледи омагьосващо- кратки,

покана за танц с припев: „Влюбих се в теб!“

 

Тялото в безпогрешност проводи

криволичещи тръпки от допир и страст.

Закачлива целувка, свенливи закачки

сърцето обсебено бе от  любовната власт.

 

Непринудено, леко, всемирът се втурна.

Намерили  пристан душите споиха тела.

Без въпроси, на сляпо светът ги прегърна

и посочи им пътя без да оставя следа.

 

В светлосини нюанси заплува ефирът

уловил трепетно чувственост нежна

съдба-диригент преподреди, без да спира

любовен романс в кратка поема.

 

Животът помага ни на много нива,

разгръща приятелства, множи чудеса.

Предлага изкусно да растем в игра

положили изпит пред себе си, хей така.

 

Тази история започнала дори и отдавна

все още е жива, в многоцветност струи

свързана с обич и сила незнайна

продължава до днес и до днес ни крепи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...