27 feb 2008, 19:19

Кратка нощ! 

  Poesía » Del paisaje
901 0 5

Търкулна се денят ми важен

и своя мирис пръска вечерта.

А вятърът свисти прокажен

и шепти в ухото песента.

Косите рижи той развява

като че ли флиртува с мен.

Звездите  с усмивка ме даряват,

а яворът е тъй студен.

Тревата млада ме прегръща,

а калинка лази по крака

и споменът печално ме завръща

към една изстиваща жена.

Последен вопъл!

Всичко свърши...

Нощта издъхна в моите ръце

и само дъх зелен и топъл

ме връща към деня със биещо сърце!

© Джу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??