Търкулна се денят ми важен
и своя мирис пръска вечерта.
А вятърът свисти прокажен
и шепти в ухото песента.
Косите рижи той развява
като че ли флиртува с мен.
Звездите с усмивка ме даряват,
а яворът е тъй студен.
Тревата млада ме прегръща,
а калинка лази по крака
и споменът печално ме завръща
към една изстиваща жена.
Последен вопъл!
Всичко свърши...
Нощта издъхна в моите ръце
и само дъх зелен и топъл
ме връща към деня със биещо сърце!
© Джу All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
