27.02.2008 г., 19:19 ч.

Кратка нощ! 

  Поезия » Пейзажна
913 0 5

Търкулна се денят ми важен

и своя мирис пръска вечерта.

А вятърът свисти прокажен

и шепти в ухото песента.

Косите рижи той развява

като че ли флиртува с мен.

Звездите  с усмивка ме даряват,

а яворът е тъй студен.

Тревата млада ме прегръща,

а калинка лази по крака

и споменът печално ме завръща

към една изстиваща жена.

Последен вопъл!

Всичко свърши...

Нощта издъхна в моите ръце

и само дъх зелен и топъл

ме връща към деня със биещо сърце!

© Джу Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??