Кратка нощ!
Търкулна се денят ми важен
и своя мирис пръска вечерта.
А вятърът свисти прокажен
и шепти в ухото песента.
Косите рижи той развява
като че ли флиртува с мен.
Звездите с усмивка ме даряват,
а яворът е тъй студен.
Тревата млада ме прегръща,
а калинка лази по крака
и споменът печално ме завръща
към една изстиваща жена.
Последен вопъл!
Всичко свърши...
Нощта издъхна в моите ръце
и само дъх зелен и топъл
ме връща към деня със биещо сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джу Всички права запазени
