3 feb 2012, 12:13

Кратко щастие

981 1 1



Още помня онзи зимен ден,

в който имаше звезди в небето,

срещнах те и нещо пламна в мен,

мъничка искрица сгря сърцето.

 

Копнеех аз за теб да се раздавам,

показа ми какво е радостта

и с желание започнах да ти вярвам,

изпълни всеки миг със красота.

 

... Но постепенно изчезнаха надеждите,

а навикът потъпка всичко сладко,

внезапно осъзнах, че отлетели са мечтите

и щастието мое, което бе за кратко...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жаклин Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяко едно нещо (колкото красиво да е то)щом се превърне в ежедневие губи магията си. Затова човек не трябва никога да спира да търси щастието! Хубав стих! Поздрав

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...