3 feb 2012, 12:13

Кратко щастие

986 1 1



Още помня онзи зимен ден,

в който имаше звезди в небето,

срещнах те и нещо пламна в мен,

мъничка искрица сгря сърцето.

 

Копнеех аз за теб да се раздавам,

показа ми какво е радостта

и с желание започнах да ти вярвам,

изпълни всеки миг със красота.

 

... Но постепенно изчезнаха надеждите,

а навикът потъпка всичко сладко,

внезапно осъзнах, че отлетели са мечтите

и щастието мое, което бе за кратко...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жаклин Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяко едно нещо (колкото красиво да е то)щом се превърне в ежедневие губи магията си. Затова човек не трябва никога да спира да търси щастието! Хубав стих! Поздрав

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...