Кратко щастие

3.02.2012 г., 12:13 ч.

Поезия » Любовна

645 1 1

Още помня онзи зимен ден,

в който имаше звезди в небето,

срещнах те и нещо пламна в мен,

мъничка искрица сгря сърцето.

Копнеех аз за теб да се раздавам,

показа ми какво е радостта

и с желание започнах да ти вярвам,

изпълни всеки миг със красота.

... Но постепенно изчезнаха надеждите,

а навикът потъпка всичко сладко,

внезапно осъзнах, че отлетели са мечтите

и щастието мое, което бе за кратко...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

KingLION (Красимир Иванов)

2012-02-03T12:17:02+02:00

Всяко едно нещо (колкото красиво да е то)щом се превърне в ежедневие губи магията си. Затова човек не трябва никога да спира да търси щастието! Хубав стих! Поздрав