Още помня онзи зимен ден,
в който имаше звезди в небето,
срещнах те и нещо пламна в мен,
мъничка искрица сгря сърцето.
Копнеех аз за теб да се раздавам,
показа ми какво е радостта
и с желание започнах да ти вярвам,
изпълни всеки миг със красота.
... Но постепенно изчезнаха надеждите,
а навикът потъпка всичко сладко,
внезапно осъзнах, че отлетели са мечтите
и щастието мое, което бе за кратко...
© Жаклин Борисова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
