Кратко щастие
Още помня онзи зимен ден,
в който имаше звезди в небето,
срещнах те и нещо пламна в мен,
мъничка искрица сгря сърцето.
Копнеех аз за теб да се раздавам,
показа ми какво е радостта
и с желание започнах да ти вярвам,
изпълни всеки миг със красота.
... Но постепенно изчезнаха надеждите,
а навикът потъпка всичко сладко,
внезапно осъзнах, че отлетели са мечтите
и щастието мое, което бе за кратко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жаклин Борисова Все права защищены
