2 jun 2012, 10:45

Кратко завръщане

  Poesía » Otra
919 0 9

Тук, на село, отдавна неидвал,

вдъхна мирис на тор и земя.

Зърна слънцето – сякаш обидено,

то се скри зад баир и изтля.

 

Падна нощ, но студена, безмълвна.

Кукумявка из стар сеновал

с грозен крясък небето прокълна!

Блесна мълния – огнен кинжал!

 

И се вряза в липата сред двора –

да я сцепи, да я изгори!

Олюля се дървото, опора

в миг загубило – гръм го срази...

 

Подир утрото старата къща

тихо плачеше с мътни стъкла –

паднал ангел с криле бе прекършени

разцъфтялата бяла липа!

 

А синът ненадейно замина,

яхнал своята бърза кола!...

Още дворът мирише на минало,

на бензин, скъп парфюм и... липа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дълбоко, поете!
    Трогваш...
  • Силен и въздействащ стих!Поздрав, Мариан!
  • Безупречно!
  • Истинско и невероятно хубаво! Поздравявам те, Мариан!
  • Невероятно написан стих.Побиха ме тръпки.Върнах си в миналото,в моето селце,което от много години не съм посещавала,а и тази липа ме разби.Твой фен съм!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...