Кратко завръщане

Poetry » Other

917 0 9

Тук, на село, отдавна неидвал,

вдъхна мирис на тор и земя.

Зърна слънцето – сякаш обидено,

то се скри зад баир и изтля.

Падна нощ, но студена, безмълвна.

Кукумявка из стар сеновал

с грозен крясък небето прокълна!

Блесна мълния – огнен кинжал!

И се вряза в липата сред двора –

да я сцепи, да я изгори!

Олюля се дървото, опора

в миг загубило – гръм го срази...

Подир утрото старата къща

тихо плачеше с мътни стъкла –

паднал ангел с криле бе прекършени

разцъфтялата бяла липа!

А синът ненадейно замина,

яхнал своята бърза кола!...

Още дворът мирише на минало,

на бензин, скъп парфюм и... липа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Дълбоко, поете!
Трогваш...

2012-06-08T15:14:32+03:00
fervor (fervor)

Силен и въздействащ стих!Поздрав, Мариан!

2012-06-04T08:21:20+03:00
voda (Елица Ангелова)

Безупречно!

2012-06-04T01:00:15+03:00
странница (Сеси)

Истинско и невероятно хубаво! Поздравявам те, Мариан!

2012-06-03T11:43:37+03:00
Enena (Елена Нинова)

Невероятно написан стих.Побиха ме тръпки.Върнах си в миналото,в моето селце,което от много години не съм посещавала,а и тази липа ме разби.Твой фен съм!

2012-06-03T11:09:04+03:00