Кратко завръщане
Тук, на село, отдавна неидвал,
вдъхна мирис на тор и земя.
Зърна слънцето – сякаш обидено,
то се скри зад баир и изтля.
Падна нощ, но студена, безмълвна.
Кукумявка из стар сеновал
с грозен крясък небето прокълна!
Блесна мълния – огнен кинжал!
И се вряза в липата сред двора –
да я сцепи, да я изгори!
Олюля се дървото, опора
в миг загубило – гръм го срази...
Подир утрото старата къща
тихо плачеше с мътни стъкла –
паднал ангел с криле бе прекършени
разцъфтялата бяла липа!
А синът ненадейно замина,
яхнал своята бърза кола!...
Още дворът мирише на минало,
на бензин, скъп парфюм и... липа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
