Кратко завръщане
Тук, на село, отдавна неидвал,
вдъхна мирис на тор и земя.
Зърна слънцето – сякаш обидено,
то се скри зад баир и изтля.
Падна нощ, но студена, безмълвна.
Кукумявка из стар сеновал
с грозен крясък небето прокълна!
Блесна мълния – огнен кинжал!
И се вряза в липата сред двора –
да я сцепи, да я изгори!
Олюля се дървото, опора
в миг загубило – гръм го срази...
Подир утрото старата къща
тихо плачеше с мътни стъкла –
паднал ангел с криле бе прекършени
разцъфтялата бяла липа!
А синът ненадейно замина,
яхнал своята бърза кола!...
Още дворът мирише на минало,
на бензин, скъп парфюм и... липа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
