5 sept 2010, 18:24

Краят на началото

  Poesía
2K 0 23

                                                                            "Ден първи. Краят на началото"

                                                                              darkness_n_silence  Надежда Тодорова

 

 

           Краят на началото

 

Някъде във нас е огледалото,

в което да погледнеме към себе си,

което да припомня, че в началото

да сме сами във края на Вселената

 

е само сбор от непростени чувства.

И незаченати във лятото мълчания.

И мисълта, която ме напуска,

когато ми убягваш от съзнанието.

 

И колко на дълбоко да претърсваме

съдбите си за спомени във бяло,

когато всеки сам ще носи кръста си

в души, родени изначално.

 

И пак тогава в огледалото

аз търся теб, а виждам себе си.

Ден първи. Краят на началото.

И тишина от огледални непотребности.

 

                                     20.08.2010               

      Венцислав Янакиев

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200632

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероятно си един от малцината, които правят качествена поезия тук
  • "Ден първи. Краят на началото.
    И тишина от огледални непотребности."

    Браво!!!
  • И след всеки нов край има винаги ново начало...и така отново до безкрайност.
    Чудесно е, хареса ми!
  • Радвам се, че си тук, Венци! Твоята поезия си има една неповторима атмосфера, кадето - като стъпя - заседявам се, зачитам се, замислям се. Благодаря ти, че споделяш!
  • "И тишина от огледални непотребности."
    Надали мога да добавя нещо смислено.
    Прекалено близко го чувствам.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...