Sep 5, 2010, 6:24 PM

Краят на началото

  Poetry
2K 0 23

                                                                            "Ден първи. Краят на началото"

                                                                              darkness_n_silence  Надежда Тодорова

 

 

           Краят на началото

 

Някъде във нас е огледалото,

в което да погледнеме към себе си,

което да припомня, че в началото

да сме сами във края на Вселената

 

е само сбор от непростени чувства.

И незаченати във лятото мълчания.

И мисълта, която ме напуска,

когато ми убягваш от съзнанието.

 

И колко на дълбоко да претърсваме

съдбите си за спомени във бяло,

когато всеки сам ще носи кръста си

в души, родени изначално.

 

И пак тогава в огледалото

аз търся теб, а виждам себе си.

Ден първи. Краят на началото.

И тишина от огледални непотребности.

 

                                     20.08.2010               

      Венцислав Янакиев

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200632

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вероятно си един от малцината, които правят качествена поезия тук
  • "Ден първи. Краят на началото.
    И тишина от огледални непотребности."

    Браво!!!
  • И след всеки нов край има винаги ново начало...и така отново до безкрайност.
    Чудесно е, хареса ми!
  • Радвам се, че си тук, Венци! Твоята поезия си има една неповторима атмосфера, кадето - като стъпя - заседявам се, зачитам се, замислям се. Благодаря ти, че споделяш!
  • "И тишина от огледални непотребности."
    Надали мога да добавя нещо смислено.
    Прекалено близко го чувствам.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...