5.09.2010 г., 18:24

Краят на началото

2K 0 23

                                                                            "Ден първи. Краят на началото"

                                                                              darkness_n_silence  Надежда Тодорова

 

 

           Краят на началото

 

Някъде във нас е огледалото,

в което да погледнеме към себе си,

което да припомня, че в началото

да сме сами във края на Вселената

 

е само сбор от непростени чувства.

И незаченати във лятото мълчания.

И мисълта, която ме напуска,

когато ми убягваш от съзнанието.

 

И колко на дълбоко да претърсваме

съдбите си за спомени във бяло,

когато всеки сам ще носи кръста си

в души, родени изначално.

 

И пак тогава в огледалото

аз търся теб, а виждам себе си.

Ден първи. Краят на началото.

И тишина от огледални непотребности.

 

                                     20.08.2010               

      Венцислав Янакиев

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200632

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вероятно си един от малцината, които правят качествена поезия тук
  • "Ден първи. Краят на началото.
    И тишина от огледални непотребности."

    Браво!!!
  • И след всеки нов край има винаги ново начало...и така отново до безкрайност.
    Чудесно е, хареса ми!
  • Радвам се, че си тук, Венци! Твоята поезия си има една неповторима атмосфера, кадето - като стъпя - заседявам се, зачитам се, замислям се. Благодаря ти, че споделяш!
  • "И тишина от огледални непотребности."
    Надали мога да добавя нещо смислено.
    Прекалено близко го чувствам.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...