5 сент. 2010 г., 18:24

Краят на началото

2K 0 23

                                                                            "Ден първи. Краят на началото"

                                                                              darkness_n_silence  Надежда Тодорова

 

 

           Краят на началото

 

Някъде във нас е огледалото,

в което да погледнеме към себе си,

което да припомня, че в началото

да сме сами във края на Вселената

 

е само сбор от непростени чувства.

И незаченати във лятото мълчания.

И мисълта, която ме напуска,

когато ми убягваш от съзнанието.

 

И колко на дълбоко да претърсваме

съдбите си за спомени във бяло,

когато всеки сам ще носи кръста си

в души, родени изначално.

 

И пак тогава в огледалото

аз търся теб, а виждам себе си.

Ден първи. Краят на началото.

И тишина от огледални непотребности.

 

                                     20.08.2010               

      Венцислав Янакиев

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=200632

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вероятно си един от малцината, които правят качествена поезия тук
  • "Ден първи. Краят на началото.
    И тишина от огледални непотребности."

    Браво!!!
  • И след всеки нов край има винаги ново начало...и така отново до безкрайност.
    Чудесно е, хареса ми!
  • Радвам се, че си тук, Венци! Твоята поезия си има една неповторима атмосфера, кадето - като стъпя - заседявам се, зачитам се, замислям се. Благодаря ти, че споделяш!
  • "И тишина от огледални непотребности."
    Надали мога да добавя нещо смислено.
    Прекалено близко го чувствам.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...