22 may 2010, 10:32

Краят на зимата

  Poesía
539 0 0

Това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове.
Тая зима яко ни заби шамара, 
вижте: бедно селско дете клинци ми кове.

Голо, босо, неумито, 
в бедната колибка циганче ми е свито.
Тича, шета, помага, работи и си тананика,
оп, грешка - какво тананика, милото от студ ми зинзика. 

Куче и котка в любов са голяма,
изпадат направо в екстаз. 
Съпреживяват човешката драма,
и тях не подмина злият северен дядо Мраз. 

Бедний народец чака с часове на автобусната станция,
а бурният северен вятър тъй гадно ги брули.
Всички крещят "Искаме ваканция,
ветре, отивай си, не чу ли!"

Ледът отново е неизчистен,
бедно дете се подхлъзна и падна,
студ, как ми се щеше да си измислен,
толкоз мечти и надежди ти ми открадна!

Вижте, от изток изгрява жълтото слънце!
То топлинка ще ни даде мънце,
сериозно питам, това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове?
19.02.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...